Община Кайнарджа

Община Кайнарджа се характеризира с богати обществено-исторически събития.

Антични и средновековни паметници като могили, некрополи, крепостни стени и др. свидетелстват за древна култура и селищно развитие по тези места.

Първите жители на територията на общината, за които има сведения, са трако-гети (тракийско племе, обитавало земите около долен Дунав). Достоверни сведения за духовния живот на това население се черпят от откритите руини, поселища, гробни могили, пещери и скални светилища. В пещерата „Баджалията” до с. Стрелково са намерени предмети от късномедната епоха (VI-V в. пр. Хр.).

Името на селището Кайнарджа идва от турската дума „кайнак” (извор). Според легендите около извор са се заселили първите обитатели. През вековете с. Кайнарджа е било наименовано като Бююк Кайнарджа, Кючюк Кайнарджа, Малка Кайнарджа, Голяма Кайнарджа и Кайнарджа. Най-ранното писмено сведение за селото под името „Кючюк Кайнарджа” се намира в турските данъчни регистри от 1583 г.

От по-новата история паметник с особено значение е чешмата в с. Кайнарджа, където през 1774 г. е подписан Кючук-Кайнарджанския мирен договор между Русия и Турция (след войната 1768-1774 г.), който осигурява закКайнарджа на населението.

След Балканската война, от 1913 г., съгласно Букурещкият мирен договор от 28.07.2013 г. Южна Добруджа, в обхвата на която е Област Силистра и респ. Община Кайнарджа става притежание на Румъния. Промени в държавните граници на България се извършват през Втората световна война. Съгласно Крайовската спогодба от 07.09.1940 г. Румъния връща на България Южна Добруджа.

Съгласно административно-териториалното деление на България Община Кайнарджа е една от седемте общини в Област Силистра, като по ЗАТУРБ наименованието на общината е наименованието на населеното място неин административен център. Тя е дефинирана със закона чрез своята територия, граници, наименование, административен център и включените в състава й населени места.