Община Кайнарджа

 Община Кайнарджа е разположена в Североизточна България – в източната част на Област Силистра, като заема нейната източна част.

Общината е разположена в източната част на област Силистра. С площта си от 314,961 km² заема 5-о място сред 7-те общините на областта, което съставлява 11,07% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Алфатар и община Силистра;
• на север – Румъния;
• на югоизток – община Крушари, област Добрич;
• на юг – община Тервел, област Добрич.

Природни ресурси

Релеф

Община Кайнарджа се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 200 m на юг до 100 m на север, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Цялата община попада в северозападната част на Добруджанското плато. Максималната ѝ височина се намира в южната ѝ част, източно от село Каменци, на границата с община Тервел – 228 m н.в., а най-ниската – 23 m н.в., в суходолието на Суха река, северно от село Краново.

Води

На територията на община Кайнарджа липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. През нейната територия преминават три големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен.

Първото от тях и най-голямото е на Суха река (най-голямата река в Добруджа, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината североизточно от село Брестница (община Тервел) на 70 m н.в. и с множество меандри продължава на североизток по границата с община Крушари. Североизточно от село Голеш, завива на север, изцяло навлиза в пределите на община Кайнарджа, минава източно от село Краново и на около 4 km северно от него на 23 m н.в. напуска територията на България и навлиза в Румъния.

В западната част на общината, по границата с община Алфатар, от юг на север преминава второто голямо суходолие на територията ѝ – суходолието на Хърсовска река (десен „приток“ на река Канагьол, която от своя страна е десен „приток“ на Дунав на румънска територия). То навлиза в общината югозападно от село Посев на 108 m н.в, минава западно от селата Попрусаново и Стрелково и северозападно от последното напуска нейните предели на 47 m н.в.

Третото голямо суходолие в община Кайнарджа е суходолието Табан. То навлиза в нея от община Тервел на 113 m н.в., минава покрай селата Каменци, Давидово и Средище и западно от село Стрелково се влива отдясно в суходолието на Хърсовска река на 52 m н.в.

Населени места

Общината се състои от 15 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Административно-териториални промени

• МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Малък Караач на с. Брестак;

– преименува с. Кочулар на с. Войново;

– преименува с. Кютюклии на с. Генерал Недялково;

– преименува с. Кьосе айдън на с. Голеш;

– преименува с. Хадър челеби на с. Господиново;

– преименува с. Дауглар на с. Давидово;

– преименува с. Зарнич на с. Зарник;

– преименува с. Малка Кайнарджа на с. Кайнарджа;

– преименува с. Кайрак на с. Каменци;

– преименува с. Бей бунар (Бей пунар) на с. Княжево;

– преименува с. Кай булар на с. Полковник Чолаково;

– преименува с. Аратмаджа на с. Попрусаново;

– преименува с. Екинджик на с. Посев;

– преименува с. Голяма Кайнарджа на с. Светослав;

– преименува с. Топчии на с. Стрелково;

• Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Генерал Недялково на с. Добруджанка;
• Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Княжево на с. Средище;
• Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Брестак поради изселване;